„ЧИТАЛ Я НЕДАВНО ПИСЬМА”
Ханан Иосифович Бабинский/ Владимир Ханан (р. 1945 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕОТДАВНА ПРОЧЕТОХ ПИСМАТА
Неотдавна прочетох писмата
до Тристан, от Изолда редени.
Колко обич е несподелена!
Колко страсти и нежности колко!
Аз по чудо сълзи не отроних,
дъх стаил пред писмата прекрасни.
(Всъщност горко заплаках, защото
тези нежни писма бе редила
не Изолда до своя Тристан,
а любимата моя до мене.
Колко дълги години в раздяла,
а тъгата по нея не стихва.
По-добре да сънувам Изолда,
не да насапунисвам въжето.)
Ударения
НЕОТДАВНА ПРОЧЕТОХ ПИСМАТА
Неотда́вна проче́тох писма́та
до Триста́н, от Изо́лда реде́ни.
Ко́лко о́бич е несподеле́на!
Ко́лко стра́сти и не́жности ко́лко!
Аз по чу́до сълзи́ не отро́них,
дъх стаи́л пред писма́та прекра́сни.
(Всъ́штност го́рко запла́ках, зашто́то
те́зи не́жни писма́ бе реди́ла
не Изо́лда до сво́я Триста́н,
а люби́мата мо́я до ме́не.
Ко́лко дъ́лги годи́ни в раздя́ла,
а тъга́та по не́я не сти́хва.
По-добре́ да съну́вам Изо́лда,
не да насапуни́свам въже́то.)
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Ханан
ЧИТАЛ Я НЕДАВНО ПИСЬМА
Прочитал я недавно письма,
Что писала Изольда Тристану.
Сколько там любви неподдельной!
Сколько страсти и нежности сколько!
Только чудом я не прослезился,
Эти письма прекрасные читая.
(А на самом-то деле заплакал,
Потому что эти нежные письма
Не Изольда писала Тристану,
А моя мне любимая подруга.
Столько лет прошло с ней в разлуке,
А тоска по ней не остывает.
Лучше думать я буду про Изольду,
Чем петлю намыливать мылом.)
---------------
Руският и израелски поет и писател Владимир Ханан (Ханан Иосифович Бабинский/ Владимир Ханан) е роден на 9 май 1945 г. в Ереван, Армения. Завършва историческия факултет на Ленинградския университет. Работи като шлосер, пазач, майстор по ремонт на домашни уреди, пожарникар и др. До перестройката няма публикации в официалния литературен печат, публикува поезия в емигрантски издания и в самиздатски списания като „Часы”, „Аврора”, „Митин журнал” и др. От 1996 г. живее в Израел. Член е на Международната федерация на руските писатели и на Съюза на писателите на Израел, в ръководството е на Сдружението на рускоезичните писатели „Столица”. Публикува стихове и разкази в израелски, руски и американски списания, алманаси и сборници като „У голубой лагуны”, „Алеф”, „22”, „Мы”, „Двоеточие”, „Время и мы”, „Гостиная”, „Северная Аврора”, „Волга”, „Город-текст”, „Связь времен”, „Огни столицы”, „Лица петербургской поэзии 1950-1990 гг.”, „Знамя” и др. Автор е на стихосбирките „Однодневный гость” (2001 г.), „Осенние мотивы столицы и провинций” (2006 г.), „Возвращение” (2010 г.), „И возвращается ветер” (2014 г.) и на книгите с проза „Аура факта” (2002 г.), „Неопределенный артикль” (2002 г.) и „Вверх по лестнице, ведущей на подоконник” (2006 г.). Живее в Йерусалим.